Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Личности  »  Духовни учители  »  Рамана Махарши

Рамана Махарши

Рамана Махарши

При раждането си през 1879г. му е дадено името Venkateswaram Ayyar, което отговаря на името на неговото семейство Sri Venkateswara от Тирумала. По-късно, когато тръгва на училище, името му е променено на Venkataraman. Бхагаван се е наричал Рамана или Рамани от негов възрастен роднина на име Lakshaman Ayyar, който бил добре запознат с езика телугу. Като момче Бхагаван научил малко от този език и разговарял с този роднина на този език. След време започнал да вика на баща си „Nayana”, което е телугския еквивалент за татко. След смъртта на баща си, младият Venkataraman и брат му Nagaswami са били изпратени в дома на своя чичо Dindigul, където са получили образoвание на английски език. Когато чичо им се преместил в Мадурай, двете момчета го последвали.

Той е израснал като обикновено момче. Изкарал е началното  си образование в училище в Tirucculi и след това е продължил образованието си в Dindigul. Баща му умира, когато е едва на 12 години. Това налага преместването му в Мадурай, където живее при брата на баща си Subbaiyar. В Мадурай завършва основното си образование и след това започва средното си образование в American Mission High School. Той е бил несериозен ученик и не е обръщал много внимание на обучението си, но е бил здрав и силен момък.

Един ден той стоял сам на първия етаж на къщата на чичо си. Бил е в перфектно здраве и не е имал нищо необичайно, но изведнъж внезапно го е обхванал страх от смъртта. Чувствал се е сякаш умира и не е знаел причината за това странно чувство. Това обаче не го е изнервило. Той спокойно се замислил за това, което трябва да направи. Той си казал: „Смъртта дойде. Какво означава това? Какво умира? Тялото умира.” Той легнал и затаил дъх, като външния вид на тялото му приличал на труп и си казал: „Сега какво ще се случи? Това тяло е мъртво. Сега то ще бъде изгорено и превърнато в прах. Но със смъртта на тялото ми аз мъртъв ли съм? Тялото аз ли съм? Тялото ми е безжизнено, но аз чувствам силата на моята персоналност и дори чувам гласа на Азът в тялото. Значи аз съм духа в тялото. Тялото умира, но духът не може да бъде докоснат от смъртта. Това означава, че аз съм безсмъртен дух. Страхът от смъртта ме кара да се запитам сега след като смъртта дойде, какво означава тя? Какво е тя, какво представлява смъртта? Тялото умира, но Духът не може да бъде докоснат от смъртта. Това означава, че съм безсмъртен дух. От този момент нататък съсредоточих вниманието върху Азът си със силно очарование. Страхът от смъртта изчезна веднъж завинаги” – Шри Рамана Махариши.

Това преживяване напълно променя живота на младия мъдрец. Нещата които е ценял преди това в живота си, сега нямали никаква стойност за него. Духовните ценности, които той игнорирал до тогава, станали единствените обекти на неговото внимание.

Той признал пред себе си, че няма смисъл да се преструва, че учи и да бъде старият човек. Той решава да напусне дома си и се сеща за единственото място, където може да отиде Tiruvannamalai. Останалата част от живота на Рамана, както той бил наричан вече преминала в Tiruvannamalai.

Когато хората идвали при него със своите семейни истории той е бил щастлив, но от време на време е проливал и сълзи на опечаление. Той изпитвал реципрочни емоции в сравнение с хората около него. Той никога не е повишавал тон и ако понякога се е ядосвал, това по никакъв начин не е нарушавало спокойствието на вътрешния му мир. Той е отговарял спокойно на всякакви въпроси, които му задавали хората. Той не докосвал парите, но не защото ги мразел. Той знаел, че за повечето хора те са необходимост за всекидневния живот, но той никога не е имал нужда от тях и не се е интересувал от тях.

Неговият чист дух, вдъхващ доверие е прониквал в околните хора и той лесно се е сприятелявал, дори с животни. На животните той е обръщал същото внимание, както и на хората. Когато е говорил за някое животно той използвал формата той или тя, а не то. Птици и катерици правели гнездата и хралупите си около него. Крави, кучета и маймуни, намерили убежище в Ашрама. Всички те се държали много интелигентно, особено кравите Лакшми. Рамана се е грижил за това те да бъдат хранени правилно и добре. Когато някое от неговите животни умряло, тялото било погребвано с дължимите церемонии. Живота му в Ашрама течал гладко. С  течение на времето пристигали все повече и повече посетители.  Някои идвали за кратко, други за по-дълъг период от време. Размерите на Ашрама се увеличили, като били добавени нови помещения, като дом за едър рогат добитък, училище за изучаване на Ведите, храм на Майката за редовни поклонения и др. Рамана обикновено стоял в помещение, което било специално построено, за да се вижда всичко, което става около него.

На 5-ти февруари 1949г. се открива заболяване на Рамана. Той често разтривал левия си лакът и това причинявало дразнене. Прислужникът му огледал лакътя, за да види каква е причината и открил бучка, голяма колкото грахово зърно. Докторът, казва че това не е проблем и решил да я отстрани с местна упойка. Това обаче се оказало началото на края. Израстъка се е оказал сарком.

Рамана е бил незаинтересован и напълно безразличен към собственото си страдание. Той просто наблюдавал, като зрител как болестта отслабва тялото му. Но очите му светеха толкова ярко, както винаги, и благодатта му течеше към всички живи същества. Много повече хора започват да се тълпят при него. Поклонниците се надявали мъдрецът да излекува тялото си, чрез упражняване на свръхестествени сили. Някои от тях са си представяли, че те самите са имали полза от тези правомощия, които те дължат на Рамана. Рамана е чувствал състрадание към хората скърбящи за него и ги утешавал, като им напомнял, че Бхагаван не е орган: „Те си мислят, че това тяло е Бхагаван и скърбят за него. Това е жалко! Те са унили и Бхагаван ще ги остави и ще си отиде, но къде може да отиде и как?”

Краят на Рамана Махарши настъпва на 14-ти април 1950г. Същата вечер мъдрецът е дал Даршан на поклонници. Всички които се намирали в Ашрама знаели, че краят наближава. Те седнали и започнали да пеят химна на Рамана Аруначала с рефрен Аруначала-Шива.Мъдрецът помолил прислужниците си да го сложат да седне. Той отворил светещите си и милостиви очи за кратко време и малка усмивка се е появила на лицето му. Малко след това дишането му спряло. Нямало никаква борба, никакви спазми, никакви признаци на смъртта. Точно в този момент се появила комета, наблюдавана в цяла Индия. Кометата се движела бавно в небето, достигайки върха на свещеният хълм Аруначала и изчезнала зад него.

Рейтинг: 5.0/5 на базата на 1 оценка
прегледи 2984

Препоръчани продукти

Коментари за Рамана Махарши

    Подобни статии

    Алберт Айнщайн

    Алберт Айнщайн

    "Веднъж щом осъзнаеш, че вселената се разширява в нищото, да носиш райе става относително лесно" - к...
    Ошо

    Ошо

    „Никога не е раждан - Никога не е умирал – Само е посетил планетата Земя между 11 декември 1931г. и ...
    Рам Дас

    Рам Дас

    Рам Дас за пръв път посещава Индия през 1967г. Тогава той все още е известен, като д-р Ричард Алпър,...
    Пападжи

    Пападжи

    Пападжи отказва да се идентифицира с някаква традиция и се счита за определено радикален в прямотата...
    Никола Тесла

    Никола Тесла

    Никола Тесла е роден на 10 юли 1856г. в хърватското село Смилян и умира на 7 януари 1943г. в Ню Йорк...